Пчелната отрова в служба на медицината

stefanov 19.02.2018 Няма коментари

Против отделните страдания от най-дълбока древност и до сега народната, както и научната медицина употребява разни лековити растения – билки. Едни от тези целебни растения съдържат алколоиди, които вземани в по-голямо количество, имат отровно действие.

Подобни отровни вещества отделят и някои животни – напр. змията, пчелата, скорпиона и др. Змийската отрова намира приложение в медицината от близо век. Пчелната отрова обаче човекът е употребявал за лечебни цели, откогато пчеларство съществува.

Произвежданата в двете специални жлези на пчелата отрова се събира заедно мехурче и се излива посредством едно жило в кожата и под кожата на човека и животните. Само пчелата-работничка, раздразнена, си служи с жилото за защита, при което тя умира.

Царицата-майка употребява своето жило в извънредни случаи, а търтеите не притежават жило. На мястото, ужилено от пчела, в началото се чувства слаба болка, по-късно се явява подутост и сърбеж. Според чувствителността и устойчивостта при отделните хора, засегнатото от пчелната отрова място се подува и зачервява в различен размер. Притокът на кръв (хипермия) има за последица облекчение на ревматичните и невралгични болки.

При такива страдания човек се е подлагал, подлага се и сега, на последователни неколкократни ужилвания от живи пчели. За тая цел пчелата се улавя леко с пръст за крилцата или от двете страни на гърба; може да си послужим и с щипка (пинцета).

Уловената пчела се оставя да жили върху болното място. Според Лакгер, а и от всекидневният опит е доказано, че при ужилване няма опасност да се вкара зараза в организма и да стане отравяне на кръвта, защото самата отрова и мравчевата киселина действат противозаразно (антисептично).

Поради някои неудобства при ужилването (болки, непонасяне отровата и пр. ) в последно време се прилагат за лечение, приготвени от пчелната отрова на живи пчели, препарати във форма на мазила или разтвор. Повечето препарати като разтвори, поставени в ампули, са пригодени за кожни и подкожни инжекции.

Химическият състав и свойствата на пчелната отрова са изучавани от Лакгер, Хофмайстер, Флури и други. Лакгер е изследвал повече от 12 000 отровни жлези на пчели. Същият заедно с Хофмайстер смятат, че отровното действие на пчелната отрова не се дължи на съдържащата се в жилото мравчева киселина, а на едно азотно вещество с основна реакция.

Точната химична структура на пчелната отрова не е напълно позната и затова изкуствено не е добита до сега. Ето защо в лечебното изкуство си служат с отровата от живи пчели.

Лакгер е правил опити, като загрявал пчелна отрова до 100° С, без същата да губи своето действие. Капчица отрова от една жива пчела тежи 0, 15-0, 30 милиграма. Няколко милиграма от пчелната отрова, вкарани венозно, причиняват смъртта на кучето и заека. Пчелната отрова има свойство да разрушава хемоглобина (багрилното вещество) на червените кръвни телца, които именно поглъщат и носят на клетките кислорода при дишане на живия организъм. Едно врабче напр. умира от ужилване на три пчели. По-големи животни и човек умират при голям брой пчелни ужилвания.

Както някои хора са чувствителни към даден вид храна или лекарства (грах, ягоди, хинин, йод и пр. ), така също има хора със силна чувствителност към пчелната отрова. На същите тези хора само еднократно ужилване причинява повръщане, прималяване, треска, главоболие и изриване по гърлото. Такива хора с пълна непоносимост (идиосинкразия), млади и стари, може да умрат при повторно, макар и след една година последвало еднократно ужилване от пчела (пречувствителност при повторно ужилване).

Ето защо алергичните към пчелната отрова хора трябва да избягват всяка работа c пчели и близост на кошери и пчелини, камо ли да се лекуват с пчелна отрова.

Пчелите когато са далеч от своите жилища – кошери, вън на полето, където са заети усърдно да събират нектар, не жилят. Пчелната отрова, в малко количество, най-често не е свързана с опасност за човека. Опасни са ужилванията по слизестата ципа на носа, езика, небцето и особено около ларинкса, чието подуване може да причини задушаване, ако не се викне бързо лекар да направи отвор на трахеята. Подобни ужилвания и причиняваната от тях смърт са рядкост.

При ужилвания се препоръчват компреси от магнезиев сулфат, намазване с йодова тинктура или ихтиолова мас. Амонякът сега се смята безполезен в случаи на ужилване.

При по-чести ужилвания организмът на човека постепенно свиква и добива една противоустойчивост (имунитет) към пчелната отрова. Явлението обаче на увеличена чувствителност (идиосинкразия, анафилаксия) ни дава основание да внимаваме при лечение с пчелна отрова или с приготвените от отрова на живи пчели специалитети. В медицинската литература се съобщава за приложение на пчелната отрова и случаи на подобрение и оздравяване при разни форми ревматизъм, артрит, ишиас, невралгия, кожен лишей и др.

Пчелната отрова не е единствено спасително средство. Само наред с други фактори (условия) и приложена по указания на лекар, пчелната отрова може да даде своя лечебен ефект и полза.

Категории : Здраве