Дюлеви, мушмулови и джанкови сортове

stefanov 13.01.2018 Няма коментари

Дюлевите сортове произхождат от вариетети на Cydonia oblonpa Mill. (C.vulis Pers. ; С. sylvestris Risso; C. europea Savi; C. communis Loisl.)
Те са дървесни храсти. Сравнително високите им стъбла (2 до 6 м) са покрити с тъмнокафява кора, която се напуква и се подменя всяка година.
Леторастите са мъхести, клонките — голи, листата яйцевидни или овални, отгоре тъмнозелени и голи, с мъхнати дръжки, отдолу гъсто покрити с жълтеникав мъх.
Цветовете са бледо-розови, с къси мъхести дръжки, а плодовете — ребристи, крушовидни и топчести, с ароматична лимонено-жълта или тъмно-жълта кожица, покрити с гъст мъх до узряването и стегнато, сочно или възсухо месо с повече или по-малко каменисти клетки.
Филогенезата на дюлята е преминала в Задкавказката област, Иран и Средна Азия , а доместикацията на едроплодните вариетети е осъществена през древната епоха в Кавка. Оттам е пренесена в Мала Азия, след това в някои части на Мала Азия, средиземноморските острови и Стара Гърция.
В тези области и по-късно в западната част на Средиземноморската област едроплодните дюлеви вариетети и сортове са топлолюбиви мезофитни растения със сравнително ниска студоустойчивост. Те образуват много едри и най-доброкачествени плодове само в месторасли с продължителна топла есен, добро овлажняване на почвата и атмосферата през втората половина на вегетационния период.
Мушмуловите сортове произхождат от вариетети на Mespilus germanica L. (M. communis Giildnest; M. vulgaris Giil- dnest). Стъблата им са високи 1, 5 до 6 м, леторастите — керемидено-червени, листата — целокрайни, елиптични, разширени във връхната част, със зъбчата в периферия, отдолу покрити с бели власинки.
Цветовете са почти приседнали, бели, плодовете — сплеснато топчести или крушовидни, широки 1, 5 до 2, 5 см.
Едроплодните вариетети на мушмулата са се формирали из естествени горски формации в Кавказ, южния бряг на Кримския полуостров, Северен Иран, Мала Азия, Балканския полуостров и Тюркмения.
Съвременните мушмулови сортове се различават от дивите вариетети само с по – големите размери на надземните органи и плодовете, т. е. с признаците, които са възникнали вследствие на доместикацията.
Джанковите сортове произхождат от вариетети на Prunus cerasifera Ehrh. (Prunus cerasifera, ssp. divaricata C. K- Schn. ; Prunus cerasifera, var. divaricata Bail. ; Prunus divaricata Lbd. ; Prunus Vachuschtii). Те са овално яйцевидни, овално ланцетни, голи и леко мъхести.
Цветовете са бели, цъфтящи преди развитието на листните пъпки.
Плодовете са топчести, яйцевидни, продълговато яйцевидни, обратно яйцевидни, жълти светлочервени, розови, тъмночервени и виолетови, с дебела (груба) или тънка (нежна) кожица, покрити с налеп и почти без налеп.
Костилката се сраства с месото или е почти свободна, гладка, нагърчена. Голям брой вариетети на джанката се намират в Кавказ, Средна Азия планинската част на Тюркменистан, Памир, Алтай, Тян Шан, Иран Арменски Кюрдистан, Мала Азия и в нашата страна.
Дърветата на някои от вариететите на джанката са дълголетни и продуктивни във влажни месторастения с по-слаби студове. Познати са обаче и сухоустойчиви, задоволително студоустойчиви джанки.
Доместикацията на отбраните джанкови вариетети се е осъществил още през дълбоката древност в Кавказ, Иран, Мала Азия, Балкански полуостров и другите части на посочения ареал.

Категории : Дом и Градина