Вариететите на различните видове круши

stefanov 08.01.2018 Няма коментари

Те са дървета или дървовидни храсти със закръглена и гъста корона. Скелетните им клони са обраснали с тръноподобни клончета, леторастите и младите клонки са чупливи и гъсто покрити с мъх, а пъпките — тъпи, с жълтеникав мъх. Листата са обратно или тясно елиптични, тъпи или късо заострени към върха, с клиновидна основа, с мъх върху двете повърхности или само върху долната повърхност. Цветовете са по – малки от цветовете на Снежната и Обикновената круша. Плодовете са дребни, жълтозелени, с къси и дебели дръжки, доста сочни.

Познати са и вариетети, чиито плодове се консумират охотно. Маслинолистната круша е разпространена в Крим, Задкавказката област, Мала Азия и Балканския полуостров.

Отличава се с по-голяма изменчивост на признаците и добра устойчивост на силни зимни студове, горещини и атмосферни засушавания. Семенните й поколения проявяват по-голяма пластичност и се подават на окултуряване.

Вариететите на Бадемовидната круша (Pirns amyg- daliformis Vill. ) са малки дървета или големи храсти със сравнително къси скелетни клони, обраснали с тръноподобни клонки.

Младите леторасти са гъсто покрити с бял мъх — голи, с лъскава керемиденочервена кора и късо конусовидни голи пъпки. Листата са малки, кожести, елиптични, обратно яйцевидни или продълговати, заострени или тъпи, с клиновидна или закръглена основа, отгоре голи и лъскави, отдолу матови, жълтеникаво-синкави, целокрайни или рядко назъбени, понякога насечени на дялове. Цветовете са бели или розови, стълбчетата им са разположени над тичинките, събрани от 8 до 12 в съцветие.

Плодовете са топчести, откъм дръжката леко сплеснати, жългеникаво-кафяви, с дълга и дебела дръжка. Бадемовидната круша е разпространена в средиземноморските страни. Повече се среща у нас, в Мала Азия, Гърция, Италия и Испания. Отличава се с по-слаба изменчивост на признаците и добра устойчивост на горещини и атмосферни засушавания.

Вариететите на Сирийската круша (Pirns syriaca Boiss.) са средно големи дървета или голи храсти с прибрани скелетни клони, образуващи понякога и дебели тръноподобни клонки. Леторастите са голи с тъмнокеремидена кора. Пъпките са широко яйцевидни и голи. Листата са голи, продълговати до продълговато ланцетни, тъпо напилени; плодовете са крушовидни, с дълги и дебели дръжки.

Сирийската круша обитава Егейските острови, Сирия, Кюрдистан, Армения и Северозападен Иран. Спадащите към нея вариетети проявяват голяма устойчивост на горещини и атмосферни засушавания. От този вид са произлезли в по-високи месторастения със сравнително мека зима и незначителни колебания на температурата в началото на пролетта една част от културните сортове на посочените страни. Най-старите крушови сортове са произлезли от описаните видове круши в доста раздалечени една от друга области. Първите едроплодни крушови сортове са произлезли в сравнително по-високи месторастения на Кавказката област от подаващи се на доместикация вариетети на Обикновената круша. Създадените в тази област сортове са проникнали постепенно в източните места, където е средиземовидната круша.

Пак през същата епоха сортове на Обикновената круша са били пренесени от прадедите в северозападния край на Иберийския полуостров.

Важна роля в доместикацията на вариететите и на другите видове круши са изиграли народите от южната част на Понтийската област (Мала Азия, Сирия), Западен Иран, Гърция и Пелопонез.

Тук условията за кавказките едроплодни вариетети на Обикновената круша не са били благоприятни и поради това тамошните овощари са отбирали предимно по-едроплодни вариетети на Pirus syriaca, Pirus eleagrifolia и хибриди на Обикновената круша с казаните два вида.

Изучаванията през последните години, а така също и признаците на някои от отглежданите у нас местни крушови сортове показват, че голям брой хибриди между описаните видове круши са възникнали и в сравнително по – високи месторастения на Кавказката, Родопската и Старопланинската област.

Естествени хибриди на Обикновената и Снежната круша са възникнали преди нашата ера и в страните на Западното Средиземноморие и по крайбрежието на Атлантическия океан.

По това време обаче тези растения не са били доместицирани. Много по-късно, едва през XVII и XVIII столетие на нашата ера, те са били използвани от овощарите като изходен материал при създаването на най-ценните зимни масловки с възкисел вкус на месото.

Приведените данни дават основание да се приеме, че едроплодните крушови вариетети и произлезлите от тях културни сортове са формирани в Кавказката област, Балканския полуостров, източната и западната част на Средиземноморската и Атлантическата област на Европа при участието на Обикновената круша, Снежната круша, Маслинолистната круша, Бадемовидната круша и Сирийската круша.

И зависимост от изходните форми и екологичните условия в казаните области тези едроплодни круши се проявяват като мезофитни и полумезофитни растения с твърде различна студоустойчивост и продуктивност. Крушовите вариетети и сортове от Атлантическата област например са мезофитни и се пригаждат добре само в области, където през лятото не се случват екстремни горещини и продължителни атмосферни засушавания: например, сортовете от източната част на Средиземноморската област, Мала Азия и Балканския полуостров.

Категории : Дом и Градина